Безпристрастен изглед на Razkazi for Sanya
Безпристрастен изглед на Razkazi for Sanya
Blog Article
къщи около червените поляни. Саня се наведе да вземе една шишарка и я опря в ноздрите
И това не беше лъжа, но нормално при дългата езда на потния кон. Засмяхме се и се гушнахме за още малко и тя ме подкани:
Птицата отговоря, че щяла да вдигне лапи към небето и да благодари на бога за хубавия улов. Лисицата решава това да направи и докато реди благодарствената молитва, гъската се измъква и излита надалеч.
- Няма да позволя в дома ми да идват такива жени! – продължаваше Саня.
момите да я наобиколят, а когато го сториха, започна тихо да нарича, бъркайки цветята
Това е един от най-известните кратки разкази на Елин Пелин. Историята се развива около разговора между селски доктор и млад циганин, които имат по една мечта – единият иска по света да няма болести и бедни хора, а другият иска да спечели любовта на млада девойка.
да си тръгнат, пълниха менци и оставяха армагани в благодарност. От дърветата около
Тази статия, свързана с българско кино, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.
Саня беше в шок от казаното от Георги. Тези думи така ѝ повлияха, че тя почувства още по-голяма възбуда, а соковете ѝ направо започнаха да се стичат по бедрата ѝ. Тя реагира инстинктивно и без да му мисли налапа младия кур пред лицето ѝ. Тя насочи погледа си към останалите двама в стаята, защото искаше да види реакцията им, интересуваше я най-вече тази на внука ѝ Христо. А реакцията беше следната – двама също станаха и тръгнаха към нея, внука ѝ Христо беше с замъглен поглед и по всичко личеше, че не му пука, че Саня му е баба, беше готов да излее спермата си в нея.
- Оня безхаберник (Митко) взе пикапа и сега само в каруцата може да натоварим тия неща и да ги изкараме нагоре.
Този разказ от Елин Пелин е част от сборника му “Под манастирската Разкази за Саня лоза”. Главните герои в книгата са църковните служители.
Две деца събирали гъби в гората. Изведнъж гледат – дупка! А в дупката – страшен звяр с горящи очи. Изплашили се децата, хукнали да бягат, даже кошниците си хвърлили.
Служителите и миряните на Жрелинския манастир са в очакване на празника “Успение Богородично”. Особено тържествен празник, поради чудотворната икона на светата майка, намираща се в църквата. По този повод се бият камбаните лично от Игумена – Отец Йоаким. Сърцето на монаха трепне по богатите дарове на заможен богомолец за иконата – златен ореол и лилава завеска. Педантичният свещеник държи манастира да свети от чистота. Влиза в черквата и открива, че пред иконата смирено е застанала “дрипава, мръсна, забрадена” жена с дете в ръце.
- Бабо, ела преди да се те видели другите! Ще ти обясня! Не е това, което си мислиш…